Как Турция стана донор №1 в света

Dr. Hasan Ulusoy 29.10.2018
Хуманитарната дипломация включва не само помощи, но и програми за развитие
Мащабът на хуманитарните кризи днес е такъв, че международната общност несъмнено е изправена пред огромни предизвикателства. Съществуващият хуманитарен ред вече не е в състояние да отговори на възникналите кризи. Бедствия като бежанския поток, епидемиите от ебола и чума припомниха на света по един трагичен начин трансграничните мащаби на тези проблеми. Турция се стреми да намери решение чрез хуманитарна дипломация, помагайки на нуждаещите се. Като страна член на Г-20, 17-а по големина икономика в света и 6-а в Европа, ние провеждаме външната си политика на принципа “Мир в страната, мир в света”.

Турция в момента е смятана за “най-щедрия” в света дългогодишен донор като съотношение на хуманитарната помощ спрямо националния доход. Според Доклада за глобална хуманитарна помощ от 2018 г., изготвен по програмата на Global Humanitarian Assistance (GHA), предоставената от Турция хуманитарна помощ през 2017 г. се е увеличила до 8,07 млрд. щатски долара. В резултат на това Турция зае първото място в света по обща хуманитарна помощ, оставяйки традиционно най-големия донор - САЩ, на второ място със сумата от 6,68 млрд. долара.

Всъщност протягането на ръка на нуждаещите се винаги е било силна традиция в Турция. Още в края на XV в. турците са приютили на своя територия стотици хиляди прокудени евреи, преследвани в родината си. По време на холокоста Турция улеснява преминаването на евреите, бягащи от нацистките гонения в Европа, а нейните дипломати, с риск за живота си, спомагат за спасяването на хиляди от нацисткия режим. Видно от тези примери, Турция в цялата си история е отваряла границите си за безброй хора в нужда, независимо от тяхната религия, език или етнически корени.

Подходът ни през последните години се основава на собствен опит. Наред с помощите, които са сред основните инструменти, Турция прилага много по-всеобхватна стратегия, която надхвърля стандартното разбиране за хуманитарна дипломация. Тази стратегия поставя фокуса върху човека и човешката съвест, укрепването и споделянето на просперитета на страната ни с други страни в нужда, чрез мащабни помощи и програми за сътрудничество, основани на равноправно партньорство. Накратко, хуманитарната дипломация на Турция и предоставените помощи са израз на съвестта и вярата на народа ни, от една страна, а от друга, на нашето отговорно поведение като член на международната общност.

Турция увеличи хуманитарните си помощи в глобален мащаб и дава убежище на милиони хора, отчаяно бягащи от родните си места, най-вече от Сирия. Като силно ангажирана страна донор ние имаме възможност да се запознаем отблизо с реалните проблеми. Това представлява уникален, но в същото време горчив опит.
Всъщност

хуманитарните
кризи са като
симптомите
на големите
болести
Ето защо е много важно да се разгледат първопричините за тяхното възникване, за да се постигне цялостно отстраняване на проблема, вместо да се облекчават симптомите. Това е основният подход, който формира политиките на страната ни. Хуманитарните кризи могат да бъдат облекчени чрез помощи, но без всеобхватен и устойчив подход те никога не биха могли да бъдат разрешени напълно. Затова хуманитарната помощ, фокусирана върху процеса на възстановяване, е ядрото на политиката на Турция в тази дейност. Отчитайки сложността на сегашните кризи и за да могат помощите да бъдат адекватен техен отговор, връзката между хуманитарна помощ и процеса на възстановяване следва да бъде укрепена. А онези, които получават помощта, да могат да увеличат своите възможности и капацитет.

Това е важно от гледна точка на повтарящи се и неразрешени за дълго време хуманитарни кризи. Например при много от кризите в Субсахарска Африка съществува порочен кръг, в който повечето проблеми взаимно се предизвикват. Лично бях свидетел на това, когато бях посланик в Нигер.

Хасан Улусой като посланик на Турция в Нигер раздава помощи на местните хора.

Хранителните кризи, които ескалират до масов глад, обикновено са съпътствани от суши или наводнения, допълнително обусловени от климатични аномалии като обезлесяване например. Ограниченият земеделски капацитет и основни инфраструктурни съоръжения за съхранение на вода или дренажни системи, както и липсата на човешки или институционален капацитет, който да управлява тези бедствия, са причина всеки сезон тези страни да страдат от суша или наводнения.

Излизането от този порочен кръг е трудно. При тези ситуации хуманитарните кризи не могат да бъдат преодолявани изцяло, без да се използват инструментите за развитие. За да се установи непрекъснат и постоянен мир и сигурност, е необходимо хуманитарните дейности заедно с демократичните структури да бъдат подкрепени с устойчиво развитие. Излизането от този порочен кръг следва да се осъществи с различни инструменти. В началния етап Турция отговаря на спешните хуманитарни ситуации с помощи, а за да подкрепи стабилността, продължава едновременно с това да прилага и проектите за развитие.

Приютяването на милиони сирийци, бягащи от войната, е друг случай, в който турската хуманитарна дипломация активно бива прилагана. Към днешна дата това е най-голямата неразрешена хуманитарна криза, която има сериозно влияние върху съседните страни във финансово отношение и от гледна точка на сигурността. В контекста на отговорното и съвестно поведение и хуманитарната си дипломация Турция от самото начало на кризата там разработи всеобхватна стратегия, с цел да подпомогне бежанците. В резултат на това зае и водеща роля в политическите и дипломатически усилия на международната общност за преодоляване на кризата.

Турция провежда политика на отворени граници от самото начало на сирийската криза, която се смята за най-голямата човешка трагедия след Втората световна война. Към настоящия момент страната дава убежище на над 3,5 милиона сирийци. А броят на настанените в 21 временни центъра за пребиваване е около 235 000.

Средствата,
които Турция
похарчи за
сирийците
стигнаха 31
млрд. долара,

заедно с приноса на неправителствените организации и общините. Международното бежанско право и отговорностите на съвестта налагат спешно и справедливо споделяне на тежестта по този въпрос. Според данните на ВКБООН Турция е страната, дала убежище на най-много бежанци. Повече от 600 хил. сирийски деца продължават обучението си в Турция. За 97% от тях, които са на ниво начално образование, са осигурени училища, а над 20 хил. сирийски младежи и девойки следват във висши учебни заведения в страната ни. В борбата си срещу най-голямата хуманитарна криза на нашето съвремие Турция предотвратява и огромен бежански поток към Запада.

Общият брой
на бежанците,
които страната
приютява вече е
4,6 млн. души,

включително пристигналите от страни като Ирак, Афганистан, Иран и Сомалия. В същото време през последните две години 255 300 сирийски граждани се завърнаха по родните си места. Това стана възможно в резултат на извършените от нас трансгранични операции, насочени към нашата сигурност и изчистването на територии от терористични елементи. Видно е, че страната ни самоотвержено изпълнява своята част от постигнатото споразумение с ЕС и предотвратява незаконната миграция през своите граници.

Това се забелязва най-добре от българските власти. Министър-председателят на България г-н Бойко Борисов наскоро сподели, че незаконният миграционен натиск от наша територия е почти нулев.

Друг съществен пример от хуманитарната ни дипломация в глобален мащаб е подкрепата ни за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) в рамките на помощта ни за палестинския народ. През 2017 г. изготвих доклад за ООН заедно с мой колега от Швейцария, назначен от генералния секретар на ООН г-н Гутериш, в качеството му на специален представител, който имаше за задача да намери начин за осигуряване на устойчива финансова подкрепа за UNRWA. За съжаление, голям донор като САЩ спря финансовата си помощ за тази агенция. Въпреки неблагоприятното стечение на обстоятелствата страната ни продължава да оказва самоотвержена подкрепа, увеличавайки финансовата и материална помощ за UNRWA. През 2018 г. Турция внесе допълнителни 10 млн. долара към вече предоставените от нея 1,5 млн. долара, за да се преодолее финансовото затруднение на агенцията.

Горепосочените възгледи, практики и опитът на Турция, най-вече в региони, повлияни от неразрешени и повтарящи се кризи, където хуманитарните помощи са използвани ведно със стратегиите за възстановяване, за първи път дадоха своя съществен принос и бяха споделени с международната общност по време на Световната среща на върха по хуманитарни въпроси през май 2016 г. в Истанбул. Срещата се състоя по инициатива на генералния секретар на ООН в разгара на съществуващите проблеми, с които системата за глобална хуманитарна помощ се сблъска.
Срещата на върха в Истанбул за първи път събра на едно място всички партньори от световната хуманитарна общност, включително представителите на повлияните от кризи общности. По случай събитието, в което участваха 180 страни, Турция бе домакин на 55 държавни и правителствени ръководители, над 60 министри и повече от 40 генерални секретари/ръководители на международни организации. Заедно с другите партньори на срещата присъстваха общо 9000 души. С това ниво на участие истанбулската среща получи званието Среща на върха на ООН с най-голямо участие наведнъж на държави-членки, след тази в централата на ООН в Ню Йорк.

Тази историческа среща има специално значение за мен. От името на моята страна имах привилегията да участвам заедно с представителите на ООН в дейностите по организирането на този голям форум, както и дебатите за намиране на устойчиви решения на глобалните хуманитарни кризи.

Заради всичко това Турция е една от водещите страни в областта на хуманитарната дипломация. Нашата помощ достига по най-бърз и ефикасен начин там, където и има нужда от нея, и това се осъществява с експертната помощ на Турската агенция за сътрудничество и развитие (ТИКА), Председателството за управление на бедствия и извънредни ситуации (АФАД) и турския Червен полумесец. Хуманитарната ни дипломация, която е пример за света с нейните помощи, фокусирани върху процесите на развитие, ще продължава и занапред да се реализира там, където има нужда, в услуга на човечеството. Изразяваме своята готовност да работим заедно и в тази област с приятелска и съюзническа България, с която имаме добросъседски отношения както на двустранна основа, така и в многостранни платформи.

По този повод бих искал да пожелая на българските ни приятели дни без хуманитарни кризи, изпълнени с благополучие и спокойствие.

Понеделник - петък

09.00 - 12.30 / 14.00 - 18.00

31.12.2019 г. 1.1.2020 г. Нова година
3.3.2020 г. 3.3.2020 г. Национален празник на България
17.4.2020 г. 20.4.2020 г. Великден
1.5.2020 г. 1.5.2020 г. Ден на труда
6.5.2020 г. 6.5.2020 г. Ден на храбростта и Българската армия
24.5.2020 г. 24.5.2020 г. Рамазан байрам
24.5.2020 г. 25.5.2020 г. Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
31.7.2020 г. 31.7.2020 г. Курбан байрам
5.9.2020 г. 7.9.2020 г. Ден на Съединението
22.9.2020 г. 22.9.2020 г. Ден на независимостта
29.10.2020 г. 29.10.2020 г. Ден на републиката
24.12.2020 г. 26.12.2020 г. Коледа